Колониална къща със 109 врати на остров Мавриций
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на фена на антики крещи “Еврика ” във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш обратно във времето, а се потапяш в предишното напълно. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на това, което го интересува.
Аз, да вземем за пример, “залепнах ” пред тапетите по стените, творба на английския художник Уилям Морис, за проучването на които се е появила специфична специалност “тапетен археолог ”. За да ги откриват и реставрират под пластовете хартия от 10-и век насам.
Видният представител на придвижването “Изкуство и занаяти ” е оставил ярък отпечатък по стените в креолския дом със сюжети, взети от природата.
Но вместо да възкликвам да ви опиша малко повече за историята на този невероятен дом. Той се намира в градчето Мока, близо до столицата на Мавриций Порт Луис. Името му се дължи на сорта кафе, който са се опитвали да отглеждат колонизаторите. По същия метод се споделя и обрамчващата го като красива дантела вада. Мечтите да отглеждат и изнасят кафе, памук или идниго редовно били отнасяни от върлуващите на острова тайфуни и в плантациите трайно се настанила по-устойчивата захарна тръстика.
Така през XVIII век се появил захарни язавод на семейство Ле Клезио, който притежателите нарекли с многообещаващото наименование “Еврика ”. По това време производството на захар носело баснословни доходи, фамилията също растяло стремглаво бързо и многочислената фамилия се нанесла в луксозния дом през 1856 година, закупет на търг от партиарха Йожен Ле Клезио.
Той не бил издигнат от тях. Купили го от английския бизнесмен Кери, който живал в него двайсетина години. Седем поколения от клана Ле Клезио се радвали на колониалния живот в този превъзходен дом с сантиментална атмосфера, претъпкан с скъпи предмети и ситуиран в луксозен парк.
Изящната архитектура на дребния замък с аристократичния минимализъм на обзавеждането оказали благотворно въздействие върху подрастващите и напълно неслучайно в семейство Ле Клезио се появили забележителни художници и писатели. По целия свят са известни литературните творби та френско-маврицианския публицист Жан-Мари Ле Клезио, лауреат на Нобеловата премия за литература през 2008 година, който в ромата “Златотърсачът ” разказва живота на предците си, озовали се на Мавриций в търсене на завършения и бързо замогване, както и личното си детство в имението “Еврика ”.
Прабаба му е претърпяла 22 бременности и е родила 17 деца. Всичките оживели. В момента потомците им са 104. Но междуособни войни за наследството нямало, тъй като имението по традициа се пада на първородния наследник. Той продадал фамилния дом през 1984 година, само че всичко отново останало в фамилията, тъй като новият притежател Жак де Марусем му бил сват.
Той решил да трансформира дома в музей на креолската просвета и първоначално плащали на гидовете и водачите на туристически рейсове, с цел да водят туристите при тях. Днес посетителите на Мавриций се тълпят да видят достоверни старини. А аз като любителка на антики съвсем от самото начало бях в несвяст. Не единствено пред тапетите на Уилям Морис.
Уредбата на дома също е любопитна. Родителската спалня с голямо легло с балдахин и завивка от истинска брюкселска дантела, за чието владеене колекционер би направил углавно закононарушение. Резбованите шкафове са от кедър и камфорово дърво, с цел да защищават ленените чаршафи от тропически буболечки. В съседство - сантиментална бебешка люлка в стаята на първородния наследник. Единствено той е имал привилегията да спи самичък. Останалите деца са деляли общо помещение под покрива, наподобяващо казарма с 21 кревати.
Архитектурата в действителност е впечатляваща. Отвън вилата е ослепителен пример на обичайния маврициански колониален жанр с белоснежната си фасада, украсена с колони и ажурна дърворезба. За да бъде студен дома и в най-жаркия сезон и за основаване на плодороден бриз, домът е областен от просторна веранда, на която могат да се преброят 109 порти!
Огромния парк от едната страна приключва с река Мока, която се влива в Индийския океан, а от другата - с частния водопад Равен, под чиито струи фамилията се е разхлаждало като в естествено джакузи.
Разхождайки се из парка, като че ли разлистваш албум с пожълтели фотографии - романтика и носталгия по от дълго време отминали времена.
Разбира се, не цялата къща е отворена за гости. Те могат да прегледат, с изключение на спалнята и детската стая, музикания салон, кабинета и трапезарията. Да чуят по какъв начин проскърцват 200-годишните подове от тиково дърво и даже да ударят по няколко тона на остарелия роял с клавиши от слонова кост, пожълтеи като прогнили зъби. Мебелите са от скъпи дървесни типове като абанос, жакаранда, палисандър, даже от така наречен Додово дърво, чиито семена били обичано ястие на изчезналата към този момент птица додо. Нейна фигура може да се види под витата стълба в Еврика и на знамето на Мавриций. Защо симпатичното пиле към този момент не съществува, ще ви опиша в друга история.
Връщам се към съхранените в дома предмети - естетична еклектика от старинни европейски мостри, японски и китайски порцелан на повече от два века, индийски рисунки, древен грамофон с фуния...
В банята ахкането ми продължава. Ваната е издялана от цялостен пай мрамор. Хитроумно чугунено оборудване, сходно на легнал леген е подпомагало къпането на многобройнача челяд под душа, който също е като викторианско произведение на изкуството, с което преди 150 години разполагали малко на брой. Традиционните шкафове за нощни гърнета приковават погледа.
Дори изтривалката за кални обувки пред вратата е парче история.
Част от клопката за туристи е и ресторантът с типични креолски гозби по предписания от 17 до 19 век. И в кухнята, където ги подготвят времето е спряло тъкмо тогава - големи железни печки, старинни, потъмнели от вековна приложимост тенджери и тигани и всякакви уреди и преси за сокове и масла, чието презназначение от дълго време е отплавало във времето.
И не си мислете, че старите колониални къщи се срещат на всяка крачка на остров Мавриций. Повечето не са устояли на напора на мощните циклони, тъй че в случай че шансът ви отнесе в тази част на Индийския океан, безусловно посетете “Еврика ”.
